В поредицата на www.stroevo.com, посветена на културно-историческите и природни забележителности на село Строево в рамките на проект на Община Марица за създаване на туристически пътеводител, днес ви представяме: Тодор Пращаков – музикантът, който остави незаличима следа в духовния облик на селото. С виртуозната си цигулка и отдадеността си към народната музика, той прослави не само Строево, но и цяла България. Делото му живее чрез поколения местни таланти, вдъхновени от неговия пример, а паметта за него остава жива – като нота от песента на родния край.
Паметната плоча на големия български музикант, композитор, преподавател и визионер Тодор Пращаков се намира в центъра на село Строево, върху фасадата на читалище „Пробуда – 1929 г.“. Тя е тържествено открита на 8 юни 2019 г. като част от фолклорен събор, организиран в негова памет по инициатива на кмета на селото, г-жа Десислава Дингилева. Идеята за поставянето ѝ е на д-р Иванка Титова – дългогодишен лекар в селото и близък приятел на маестрото. Средствата за изработването на плочата са събрани чрез дарения от признателната местна общност.
Първи акорди: от кратуна до фагот
Тодор Пращаков е роден на 3 април 1946 г. в село Строево, в семейство на занаятчии. Още като дете проявява необикновен усет към музиката. Първият му инструмент е тамбура, изработена от кратуна — символичен старт на пътя към голямото изкуство. Малкият Тодор свири с часове, а в почивките обича да играе футбол със съседските деца.
Завършва Средното музикално училище в Пловдив с фагот и акордеон, и започва да свири народна музика. След това продължава образованието си в Държавната музикална академия, отново с фагот и акордеон. Докато учи, работи като корепетитор към танцовия състав на ОНС и свири активно на сватби и празненства — опит, който оформя стила му на композитор, близък до хората.
Композитор, преподавател и визионер на фолклора
След завършване на висшето си образование, Пращаков започва да пише авторска музика за танци, да прави обработки на народни песни и да създава музика за дипломните работи на студенти. Постепенно се превръща във важна фигура в българската фолклорна сцена.
Като старши преподавател в АМТИИ – Пловдив, той работи заедно с проф. Кирил Дженев, с когото създават катедра „Народна хореография“. Пращаков основава и уникалната за страната дисциплина „Музикална обработка“, която съчетава традицията и съвременното звучене.
Той е съосновател на Ансамбъл „Тракия“, който придобива национална популярност благодарение на съчетанието от музика на Пращаков и хореография на проф. Дженев.
Тодор Пращаков е не само академичен преподавател и композитор, но и консултант, диригент и корепетитор на редица телевизионни и радио предавания, отдадени на народното творчество. Неговият стил е разпознаваем – мост между селската сватба и концертната зала.
Записано в сърцето на България
Създава над 700 музикални обработки и авторски композиции, записвани в „Балкантон“, БНТ, Радио Пловдив, Радио Веселина и редица други станции. Основава сборен оркестър към Радио Веселина, който впечатлява с иновативното си звучене от битови и класически инструменти.
Участва активно в създаването на популярни фолклорни предавания като:
„Звезди на ритъма в седем“
„Който може го може“
„Насред село тъпан бие“
„Самоводската чаршия“ и др.
Самият той не брои колко пъти е свирил по сватби, но фолклористите го определят като „сватбарският музикант, който преподава на студенти“ — безценна връзка между традицията и академичното знание.
Хоро на фагот и музикална философия
Един от върховете в творчеството му е единственото известно хоро за фагот, осъществено със съдействието на Димо Колев. С този проект Пращаков показва, че българската народна музика може да бъде издигната до класическо ниво – не чрез имитация, а чрез дълбоко разбиране и уважение към корените.
„Целият ми живот премина в творене на българска народна музика. Исках да извиси народната мелодия до класиката.“
— Тодор Пращаков
Наследство, което живее
Тодор Пращаков напуска този свят на 4 октомври 2007 г., но духът му продължава да звучи в песните, танците, записите и сърцата на неговите ученици и почитатели. Помнят го като перфекционист в работата и човек с голямо сърце — винаги готов да помогне, винаги обичащ хората.
Днес паметната плоча в родното му село не е просто камък. Тя е символ на признание към един живот, посветен на изкуството, образованието и културната идентичност на България.
