В поредицата на www.stroevo.com, посветена на културно-историческите и природни забележителности на село Строево в рамките на проект на Община Марица за създаване на туристически пътеводител, днес ви представяме: Паметна плоча на руските войници, загинали за свободата на България – траен знак на признателност и памет към героите, чиято саможертва е в основата на мира и свободата в нашия край.
Преди руските войски тържествено да влязат в Пловдив в началото на 1878 година, разузнавателен отряд достига до село Строево, където се разиграва трагичен инцидент, останал в местната памет със страшна сила. По време на оттегляне, турски керван е настигнат от руската част в района на днешните сушилни. Руснаците не възнамерявали да наранят никого, но когато командирът започнал да дава заповеди, от една покрита кола се чул изстрел – прострелян бил смъртоносно. Веднага след него пада и заместникът му – двойно предателство, което разпалва гнева на войниците и води до пълното унищожаване на кервана.
Имената на двамата загинали войници – Козма и Гаврил – се предават от поколение на поколение. Те са погребани в селските гробища, където дълги години след войната е имало гробове с надписи в тяхна чест и всяка година техни близки от СССР са идвали на поклонение. За съжаление, с настъпването на демокрацията, както и много други паметни знаци, техните гробове са унищожени – останали без надгробни плочи, без следа и без официална почит.
Малцина днес си спомнят, че до 1989 година в селото съществува и друга паметна плоча, поставена в чест на същите събития. Тя е една от многото, заличени по политически причини след промените и дълги години в Строево не е останал нито един белег в памет на тези герои.
Възраждането на спомена започва едва през 2017 година, когато с помощта на дарители, е изработена и поставена нова паметна плоча на загиналите руски войници. Тя се намира в малкия парк в центъра на селото, срещу кметството, и е изработена от Георги Нанков – също жител на селото. През 2018 г. към нея е поставен и кръст, дарение от отец Милан, свещеникът на храм „Св. Николай Летни“, който с този акт придава духовна завършеност на паметника.
Оттогава насам, всяка година на 3 март, на това място се поднасят венци и се отдава почит, възраждайки забравената традиция. Инициативата се превърна в символ на признателността, която местната общност носи към онези, които са жертвали живота си за българската свобода.
Важно е да си припомним, че всяка епоха носи своя поглед, но историята не може и не бива да бъде зачерквана. Паметниците, без значение от политическия контекст, са част от културната памет на народа. Те говорят за събития, за съдби, за човешки животи. Унищожаването им е заличаване на спомен, на урок, на идентичност.
Село Строево, с усилията на своите жители, възстановява тази историческа нишка и съхранява едно важно свидетелство от миналото – със съвест и уважение. Имената на Козма и Гаврил отново живеят – не само в камък, но и в сърцата на хората.
