В края на юлските дни на 1885 година в едно обикновено родопско село – Дермендере, днешният Първенец – се взема решение, което променя съдбата на България. Там, в хана на Тома Кацигра, далеч от погледа на властта, се събират Захари Стоянов, Димитър Ризов, Иван Андонов, Иван Стоянович и капитан Коста Паница. Събранието им слага началото на действията, довели до Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
140 години по-късно, същото това място отново оживя в паметта на хората. Първенец чества годишнината с музика, танци и възстановки, но и със смирение и благодарност към онези, които дръзнаха да мечтаят и да действат.
Празничният ден започна с концерт на Представителния духов оркестър на Военновъздушните сили, който изпълни както възрожденски и български маршове, така и световноизвестни мелодии. Танцов клуб „Българъ“ от с. Строево внесе ритъма на родните хора, а малката солистка Виолета Борикова развълнува публиката с чистия си детски глас.
След концерта жителите и гостите на селото се отправиха към площад „Съединение“, където пред паметника на Захари Стоянов и паметната плоча се издигна националният флаг. Там историкът Гергана Георгиева припомни, че Първенец е не просто свидетел, а и активен участник в българската история – тук се подготвя едно от най-значимите дела на нацията.
Възстановката на Комитет „Родолюбие“ върна публиката назад във времето – в онази юлска нощ на 1885 година, когато решителността и вярата в свободата събират смелите мъже в Дермендере.
Честването завърши с едноминутно мълчание и поднасяне на венци пред паметника на Захари Стоянов – символичен поклон пред героите, които не се уплашиха от великите сили, а поведоха българите към обединение.
Днес, когато отново вървим по стъпките на историята, Първенец ни напомня, че малките места раждат големи дела. И че българският дух винаги е по-силен, когато е единен.
