Лазаруване е български обичай, по традиция се практикува на християнския празник Лазаровден, в събота преди Връбница. Основен обред на празника е лазаруването – обичай с любовно-женитбен характер.
Участват девойки, наречени лазарки, лазарици. Лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов и жените, за плодородие, здраве и семейно благополучие. Броят им не може да бъде по-малък от четиринадесет – някои от тях пеят по домовете, други пеят по пътищата и нивите, а трети шетат и пеят. От пеещите по къщите първата се нарича “предница”, втората е “средница” (тя събира парите), а крайната – “задница”. От “шеталиците” “танчерица” е тази, която води танца на хорото.
Останалите моми, придружаващи лазарките, се наричат “другарки”. На самия ден, събота преди изгрев, лазарките се събират рано на уреченото място и запяват. След изпяването на песента лазарките тръгват по махалите, накрая обикалят махалата, от която са тръгнали. Най-напред са наредени поялиците, които пеят по пътищата, след тях шеталиците, които играят, след тях поялиците, пеещи по домовете. Минавайки, поялиците пеят песни зя ливадите, нивите, горите, газят през раззеленилите се жита. Преди да влязат в двора пеят песен, след като са вече в двора пеят друга песен.
По традиция всяка година ученички от ОУ „Христо Смирненски“ лазаруват. Приятната изненада този бяха и малките лазарки от ДГ „Детелина“. Участниците облечени в традиционни носии направиха рецитал на центъра на село Строево, поговориха за традициите свързани с този обичай и тръгнаха по домовете за да наричат за здраве. Жителите във всяка къща бяха приготвили дарове и чакаха с охота лазарките да минат.
