Започна възстановителният процес на гробницата в село Строево, представляващ кулминацията на почти седемгодишни усилия и изследвания. В началото на месец септември 2023 вече бе дадено и официалният старт на реставрацията. Инициативата беше подета от бившия общински съветник Кръстьо Ливров, като идеята беше възстановяване на гробницата и превръщането и в място, привличащо туристи.
По негова покана през 2016г., обектът беше посетен от доц. д-р Костадин Кисьов, -директор на Археологическия музей в град Пловдив. По думите на д-р Кисьов , това е куполна гробница, изключително рядка, в цялата област има 2 или 3 подобни, покрити и толкова запазени. Неговата препоръка бе обектът да бъде реставриран и използван за туристически посещения. Посещението на туристи би било от полза не само за село Строево (превръщайки го в една туристическа дестинация, още повече, че селото стои на пътя за Панагюрище, Стрелча и други), но и за цялата община Марица.
Това би помогнало за икономическото и културно развитие на Строево. Идеята бе представена пред кмета на селото – г-жа Десислава Дингилева и кмета на община Марица – господин Димитър Иванов. Двамата възприеха идеята изключително добре и заявиха, че ще направят всичко възможно за нейното реализиране. Беше поискана информация от Министерството на културата за статута на гробницата. Оказа се, че тя е собственост на министерството, а земята на община Марица и единственият шанс общината да започне процедура е да получи сградата, но само след решение на министерски съвет. За съжаление пред следващите 6г. такова решение не бе взето и проектът беше замразен.
През тази година идеята попада в полезрението на Тодор Тодоров и Даниел Георгиев, основатели на групата АКНОМ. Те решават да се заемат с възстановяването на гробницата, за което срещат пълна подкрепа от кмета село Строево – г-жа Дингилева и кмета на община Марица – г-н Иванов. Така като първа стъпка, гробницата е регистрирана в НИНКН като „Археологическа недвижима културна ценност с национално значение“.
История на гробница „Змей могила“ („Чунова могила“)
Землището на село Строево е едно от най-богатите на могили землища в България. На територията му са съществували над 60 могили, от които 8 са доказани акрополи. В източната част на селото до 1950 година съществува могила „Чунова могила“ с диаметър в основата 150 метра и висока към 7 метра. При прокарване на улицата работниците попаднали на гробница на 30м северно от южната периферна част. През 1951г. професор Димитър Цончев от направените проучвания установява, че същата е била ограбена и разрушена в горната си част. Основата си гробницата е била 2.5м зазидана от по-големи гранитни и сиенитни необработени камъни, споени с бял хоросан. Широчината на основата е била 1.5 метра. Зидовете са били изградени по псевдоиздомния начин на градеж, тоест всички редове и в 4-те страни на гробницата са различно високи, но височината на камъните във всеки ред са еднакви – 0,33м, 0,34м, 0,43 , 0,54, 0,56, 0,58 , 0,59. Дебелината на камъните е била различна от 0.4 до 1.56м. Вътрешната стена за разлика от външната е с права вертикална плоскост. Ъглите на камините са били леко скосени, а другите тесни. Хоросан между тях няма, а в хоризонтална и вертикална посока са схванати с металически скоби.
Железните скоби имат формата на буква П. Северният и южният са изградени само от един ред камъни – 0.6м. Източният и западният зид дебели от 1.59 до 1.80 м са носили покрива на гробницата. Гробницата е дълга 4.5м и широка 3.8м. Предполага се, че покривът на гробницата е имал формата на обърната стълба във вид на фалшив купол. От разрушения покрив са останали само два камъка с дължина 2.30м и 2.25 м., които са паднали на дъното и иманярите не са могли да ги вземат. Гробницата имала врата от към южната страна, която е затворена от камъни, като коридор за входа не е оставено. Камъните, които са служили за градивен материал, са докарвани необработени, те са одялвани на място, затова говорят намерените ситни камъни в насипа и части от металически шила. Зазидвали до една височина, засипвали и после пак продължавали обработката на камъни и зидането. Този начин за строеж давал възможност големите камъни да бъдат пренасяни или плъзгани по-лесно. Подът на гробницата бил застлан с квадратни тухли 57, 8/57, 8/3 см. и в него са изградени 3 гроба, 2 за възрастни и 1 за дете. Гробовете са изградени от тухли в размер 33,5/31,7см .
Наистина гробницата е представлявала голяма ценност за науката, но иманярите са ограбили не само скъпоценностите, но и част от градивния материал– тухли, плочки, камъни и други. При изследването на професор Димитър Цончев е намерен златен лист от лавров венец, това може да ни подскаже, че вътре е имало лавров венец и гробницата е била може би на племенен вожд или владетел. Мраморното корито ковчег, е служило за погребение, чрез трупоизгаряне. Намерени са също дребни части от глинени съдове от римската епоха, оловни части за запояване на металически скоби в камъните, мраморна обречена плоча. На плочата е изобразена една богиня, бюст на Сол или Луната и лява ръка на трета богиня или бог. Една част от същата е разрушена от иманярите. Намерени са и зъби от глиган. По строежа на гробницата и намерените вещи се вижда, че това е тракийска куполна гробница от еленистическо време (края на 1-ви век и началото на 2-ри). Куполната гробница от направените до сега проучвания е единствената по рода си в България куполно-тракийска гробница.
Малко архивни кадри предоставени специално за екипът на сайта на Строво – stroevo.com
